Анекдоти

    Прибирайки се по неосветена улица мъж е спрян от скитник, изскочил от близката сянка.
    - Моля ви, сър - казва той с пресипнал глас, - ще бъдете ли така любезен да помогнете на един нещастник, смел ветеран от войната, който е гладен и безработен? Всичко, което ми е останало от миналата слава е тази пушка.

    След корабокрушение при десант един от войниците, мъж под чехъл, се озовава на самотен остров. Като вижда, че няма жив човек наоколо, възкликва радостно:
    - Най-после сам съм си началник!

    Капитанът се опитва да вдъхнови войниците си на полигона:
    - Представете си, че на края на полигона ви очаква руса красавица.
    - Нека да бъде червенокоса грозотия - тя ще се втурне да ни пресрещне на половината разстояние - чува се отговор.

    - Смит, как ще постъпите, ако сержант или офицер се държи лошо с вас? - пита офицер в час по военна дисциплина.
    - Ще си мълча, сър.
    - Защо? Може да се оплачете по установения ред. Ясно ли е?
    - Да, сър.
    - И какъв е резултатът сред оплакването?
    - Получавам наказание, сър.

    - Как преценявате дали новобранците са достатъчно интелигентни за военна служба?
    - Когато се явяват пред комисията им задаваме умен въпрос.
    - Какъв въпрос?
    - Питаме ги колко е траяла трийсетгодишната война.
    - Е, и какво?
    - Трябва да измислим по-лесен въпрос!

    На преглед при очния лекар новобранец разпознава само най-големите букви от първия ред на таблото. За негова изненада лекарят дава заключение "годен".
    - Но за какво? - възкликва младежът.
    - За ръкопашен бой.

    Мобилизиран се оплакал на председателя на комисията, че има лумбаго и е негоден за служба. В подкрепа на оплакването си му изпратил сто долара в плик. При последния преглед, обаче, лекарят го одобрил за военна служба.
    - Но, докторе, аз имам лумбаго - протестирал мъжът.
    - Да, но недостатъчно.

    Полковник проверява войниците за коефициент на интелигентност. Той пита:
    - Редник МакКормик, какво знаете за земята и слънцето?
    - Слънцето се върти около земята, сър.
    - А вие, Хилтън, какво знаете по въпроса?
    - Земята се върти около слънцето, сър.
    Полковникът се обръща към командира на поделението:
    - Виждате ли, майоре? За мен няма значение кое около кое се върти, но във вашия състав няма съгласие, което е най-важно за войниците.

    В магазин за шапки:
    - Шапката която мерите в момента ви е малко голяма - казва продавачът.
    - Напротив! - реагирал клиентът. - Тя ми е малко тясна в раменете!

    Сидни родила три близначета.
    - Какво ще кажеш? - пита гордата майка бащата Честър.
    Честър огледал внимателно трите бебета и посочил най-едрото:
    - Предлагам да си вземем у дома това.

    - Струва ми се, че новата ти жена не е чак толкова добра домакиня?
    - Защо мислиш така?
    - Ами видях я, че се опитва да отваря яйцата с ножа за консерви.

    - Може ли кучето да получи инсулт?
    - Разбира се - стига да му се създадат човешки условия за живот.

    - Господин Норман - обръща се съдията - пътният полицай твърди, че сте се държали непристойно с него.
    - Нищо подобно, ваша светлост. Просто той започна да ми чете конско, точно като жена ми и по едно време, както съм задремал автоматично съм се изпуснал: "Разбира се, скъпа, ти си права!"

    - Ало, Новодевическият манастир ли е?
    - Да, Новодевическият е.
    - А дали ви доставиха днес нови девици?

    Между приятелки:
    - Снощи бях на опера.
    - На хубаво място ли беше?
    - Страхотно - случих се между една норка и един визон!

    - Скъпи Чарлз, ще ми купиш ли два пуловера от Манчестър щом отиваш там в командировка?
    - Но, мила, защо да ги разнасям по пътищата? Аз мисля, че спокойно може да си ги купи и тук!
    - Благодаря ти, скъпи! Точно това исках да чуя!

    Младеж предлага на възрастна дама ръката и сърцето си и тя му казва:
    - Ако ми го предлагате за присаждане - съгласна съм.

    На гости идва съседката и вратата се отваря от малкия Хари след дълго звънене.
    - Няма ли ги мама и татко? - пита съседката.
    - Тук са, но не са добре с очите.
    - Защо?
    - Ами когато позвъни, татко погледна през шпионката и каза: "Не мога да я гледам тази досадница!", а мама допълни: "Аз пък още повече!"

    - Паола, какво ще кажеш за новия си зет?
    - Ами той е като самолет.
    - В какъв смисъл?
    - На земята от него няма никаква полза.

    - Луиджи, прислужницата падна от стълбата и си счупи крака?
    - Ах, тези прислужници, всичко чупят!

    В парка пенсионерът Хансен чете вестник и споделя с другите съседи:
    - В последно време много силно ме безпокои Хондурас!
    - Ами иди в болницата и дай урина за анализ - съветват го те.

    - Отново не ти харесва моя обяд! - сърди се съпругата. - А преди да се оженим казваше, че си готов да умреш за мен!
    - Наистина ли?
    - Хиляди пъти си ми го казвал!
    - Щом съм го казвал, - въздъхва тежко мъжът - ще се наложи да изям сготвеното.

    Съпругът обядва без да откъсва очи от вестника си.
    - Скъпи - обажда се жена му, - сутринта ходих на лекар.
    - Така ли? - промърморва съпругът. - И как се чувства той?

    - Джон, за какво спориш обикновено с жена си?
    - Най-често за целувчица, но понякога повишаваме мизата до един цент.

    Мъж и жена се запознават в ресторанта.
    - Аз съм сламена вдовица - информира го тя.
    - Прекрасно! Аз съм вегетарианец!

    - Какъв е най-сигурният начин да се избавиш от няколко килограма? - пита жена по телефона редакцията на едно женско списание.
    - Най-добре е да ги оставите в чинията си.

    Баща съветва подрастващия си син:
    - Ако почувстваш, че от прозореца на автобуса духа студен вятър, то веднага отстъпи мястото си за сядане на някоя дама.

    - Зетко, какво би направил, ако падна в реката?
    - Веднага ще изтичам до съседното място за помощ!
    - Но до него има цели двайсет километра!
    - За теб, скъпа тъщо, бих бягал и много повече, ако ми се наложи!

    Тъща пита зет си:
    - Скъпи Франц, какво да ти подаря за рождения ден? Ще ми се да не е много скъпо, но да ти е приятно и нужно...
    - Мамо, защо една вечер не се престориш на глухоняма?

    На рожденият си ден зетят получил от тъщата две вратовръзки и за да й стане приятно веднага завързал една от тях около врата си.
    - Неблагодарник такъв - скочила тъщата, - значи втората не ти харесва!

    Професор изгубил чадъра си и цял ден обикалял магазините, за да го търси. На края го намерил в една бакалия.
    - Вие сте единственият честен продавач в града! - казал разчувстван професорът. - Всички останали твърдяха, че изобщо не са видели моя чадър!

    Дъщерята на Барбара се омъжва. Барбара праща телеграма на сина си, който е студент в друг град: "Ела на сватбата на Малвина."
    Синът й отговаря: "Не мога да дойда. Лежа в леглото с ангина."
    Майката му праща втора телеграма: "Дай й двайсет долара, изхвърли я от леглото и веднага пристигай!"

    Млада жена отива при гледачка.
    - Доколкото си спомням вие идвахте при мен преди известно време - казва гледачката.
    - Така е.
    - И какво предсказах?
    - Брак и бебе.
    - И сбъдна ли се предсказанието ми?
    - Частично.
    - Тоест?
    - Ами в очакване на бебето съм и искам да разбера кога ще бъде и брака.

    Пет пийнали мъже стоят пред едноетажна къща и чукат по прозореца. Той се отваря и се показва пани Квитко.
    - Вие ли сте пани Квитко? - пита един от мъжете.
    - Разбира се, че съм аз! - сърдито отговаря сънената жена.
    - Ами тогава, бъдете така любезна да ни кажете, кой от нас е пан Квитко, за да може всички останали да се приберем по домовете си.

    На плажа доня Селестина пита своята съседка:
    - Бихте ли ми услужили с вашия надуваем дюшек, който лежи до вас?
    - Какво говорите? Та това е мъжът ми!

    Живели двама фермери, които били големи мълчаливци и си отваряли устата само за да се поздравят. Веднъж обаче единият от тях заговорил:
    - Крис, какво лекарство даде на кобилата си, когато се разболя?
    - Скипидар.
    - Благодаря ти, приятелю.
    След три дни фермерите се срещнали отново.
    - Крис, нали ми каза, че си дал на своята кобила скипидар?
    - Точна така.
    - Аз дадох скипидар на моя жребец, но той умря.
    - Моята кобила също умря.

    - Моят приятел Бергер ми разказва, че вече пет години кара колата си, но не е платил до сега и пфениг за ремонт. Вие като специалист, как ще ми обясните това?
    - Много просто. Той идва за ремонт в моя сервиз и нито веднъж до сега не е платил сметката си.

    - Вие навярно сте доста възрастен? - обръща се турист към прегърбен дядо.
    - Така е - казва дядото, - преминах осемдесет, но ако беше жив брат ми, след седмица щеш да стане на деветдесет.
    - Невероятно! - удивлява се туристът. - А кога умря брат ви?
    - Когато беше бебе.

    Рекордьор по тласкане на гюле довел тъща си на стадиона, за да й покаже стоите големи възможности.
    - Днес трябва да й покажа на какво съм способен! - споделя той с треньора си.
    - Къде си я настанил?
    - Отсреща ,на първия ред.
    - Нищо няма да стане, братко! Ти тласкаш гюлето само на двайсет метра, а до първия ред са не по-малко от четиридесет.

    Мъж споделя с приятел:
    - Когато вчера се запали апартамента ми, аз изтичах в спалнята и изнесох тъщата на ръце.
    - Не се огорчавай! При такива екстремални обстоятелства всеки върши глупости.

    Бръснарят успокоява своя клиент:
    - Няма защо да се разстройваш! Запомни, че оплешивяването е необратим процес, но пък позволява да икономисваш време от сресване и пари от скъпи шампоани.

    Около телефона се събира голяма тълпа, но дамата в будката не се вълнува особено. Тя съсредоточено разгръща телефонния указател лист по лист. На края едни мъж от опашката не издържа:
    - Извинете, мадам, не мога ли да ви помогна с нещо?
    - О, не. Аз няма да се обаждам на никого. Просто търся подходящо име за току-що родилия ми се племенник.

    Лорд Джоузеф тръгва да излиза и домашният слуга го пита:
    - Ако лейди ме изпрати за вас, къде не трябва да ви търся?

    Турист оглежда рибарското градче и пита един рибар колко е часът, защото си е забравил часовника у дома.
    - Дванайсет - отговаря рибарят.
    - Нима? Аз мислех, че е повече.
    - В този град никога часът не е бил повече - обяснява рибарят. - Никога не е ставало по-късно. След дванайсет се започва отначало - един часът, два, три...

    Неграмотен помолил равина да му напише писмо до неговия брат. Последното изречение на писмото обаче направо извикал:
    - Напиши: "Предай поздрави и на дядо!"
    - Но защо се развика? - пита равина.
    - Защото дядо ми е почти глух.

    - Да, господине - обяснява самодоволният собственик на разкошен автомобил, - аз не винаги съм имал такива прекрасни коли. Когато започваше живота ми аз ходех пеша.
    - Щастливец! възкликва неговият събеседник. - А когато аз започвах своя живот ме носеха на ръце.

    - Мадам, аз съм този човек, на когото подарихте преди три месеца старо сако. В него намерих петстотин франка...
    - О, бедният, искате да ми ги върнете ли?
    - Не, мадам, дойдох да попитам дали нямате и друго старо сако?

    Жена споделя с приятелката си:
    - Луиза ме покани на рождения си ден.
    - Не те съветвам да отидеш. Когато миналата година запали свещите на празничната си торта - по една свещ за всяка година от живота си, половината от гостите изпаднаха в безсъзнание от голямата горещина.

    Адолф се хвали:
    - Оказа се, че аз имам достатъчно силна воля, за да запазя всичките си лоши навици и пороци!

    Мъж и жена приключват вечерята си в ресторанта. Съпругът плаща сметката и казва на сервитьора:
    - А вместо бакшиш, жена ми ще ви помогне да приберете масата.

    - Защо пиеш водката през сламка?
    - Защото докторът ме посъветва да стоя по-далече от чашката.

    - Не, аз просто не мога да ти се налюбувам, скъпа моя! - възмущава се Клементе. - Вкъщи няма нито капка алкохол, а ти си похарчила последните ни пари за плодове и зеленчуци!